Комети

Комети

Кометите са зрелищни небесни тела, които кръжат около Слънцето.

География и икономика

Ключови думи

астероид, метеор, комета, Halley-üstökös, Халеевата, астрономия, Слънчева система, облак на Оорт, астероиден пояс, астрономически обект, Пояс на Кайпер, космически изследв., орбитален период около Слънцето, космическо пространство, физика, Слънце, география

Свързани ресурси

Сцени

Слънчева система

  • комета
  • облак на Оорт - Наблюдаваният в най-външната част на Слънчевата систева сферичен "облак" се състои от милиарди комети.
  • Пояс на Кайпер - Пояс от астероиди, разположен отвъд орбитите на планетите гиганти от Слънчевата система.

От време на време нашата Слънчева система ни предлага зрелищни явления - например появата на комети. Те са небесни тела, които могат да се наблюдават с просто око, но са видими от Земята само в определени периоди от време.

Комета

  • глава - Главата на кометата се състои от ядро и кома.
  • газова опашка - Права и дълга опашка, разположена по линията Слънце-комети. Състои от газове.
  • прахова опашка - Крива и къса опашка. Съдържа прахови частици, увлечени от газовете, които идват от комата.
  • слънчев вятър

Кометите се състоят от ядро, кома и опашка. Те са образувани от най-древната материя на Слънчевата система. Те се състоят от слънчева мъглявина, изхвърлена във външния периметър на Слънчевата система, където температурите са достатъчно ниски, за да слепят в едно каменни отломки, прах и замръзнали газове. Ядротона кометите всъщност има неправилна форма и повърхността му е порозна, състои се предимно от замръзнали въглеродни съединения и воден лед. Затова и понякога сравняват кометите с мръсна снежна топка.

При приближаване към Слънцето замръзналите газове на кометите сублимират, т.е. придобиват газообразен вид и увличат със себе си частици прах. Най-напред около ядрото се образува кома- въздухообразнообразувание около ядрото.

Слънчевият вятър духа газовете и праха в посока обратна на Слънцето, така се образува опашката. Тя бива два типа: права, дълга и синкава от газовете, както и извита, по-къса и жълтеникава от праха. Газовите частици на опашката са във възбудено състояние, затова излъчват светлина, докато опашката от прах отразява слънчевата светлина, затова се виждат така ярки.

Орбити

  • Пояс на Кайпер - Пояс от астероиди, разположен отвъд орбитите на планетите гиганти от Слънчевата система.
  • комети с малък период - Орбитата е подобна на симетричните орбити в Слънчевата система, орбиталният период не надвишава 200 г. Произхождат от Пояса на Кайпер.
  • комети с дълъг период - Орбиталният им период е над 200 г. и понякога достига милиони години. Произхождат от облака на Оорт.
  • близка до Слънцето орбита

Кометите обикновено възникват в два външни региона на Слънчевата система - Кайперовия пояс или Облака на Оорт. Тъй като те са нестабилни в гравитационно отоншение, всяко сътресение би могло да доведе до откъсване на ядро и политането му към вътрешността на Слънчевата система. Колкото повече пъти кометата се приближи до Слънцето, толкова повече губи от материята си.

В зависимост от орбитата различаваме два типа комети: кометите с кратък период идват от Кайперовия пояс, те по-често се връщат във вътрешността на Слънчевата система, орбиталният им период не е повече от 200 години. Кометите с дълъг период тръгват от Облака на Оорт към вътрешността на Слънчевата система, техният орбитален период е над 200 години, но може да достигне и до няколко милиона години.

Кометата Хели

  • Слънце
  • Юпитер
  • Сатурн
  • Уран
  • Нептун
  • Кометата Хели - Орбиталният й период е 75,3 г. За последен път е била видяна от Земята през 1986 г., следващото й появяване се очаква през 2061 г. Наблюдавана е от най-древни времена.
  • близка до Слънцето орбита

Халеевата комета е наблюдавана от човека най-отдавна. Вижда се и с просто око. За последен път е видяна от Земята през 1986 г. и следващото й появяване ще бъде през 2061 г. Орбиталният й период е около 75 г. Тя е комета с кратък период.

При появата й през 1986 г. тя е изследвана от няколко космически сонди. От събраните данни става ясно, че ядрото й с размеери 15х15х8 км се състои предимно от лед, и е покрито с тъмна кора.

Комета 67P/Чурюмов-Герасименко

  • Слънце
  • Земя
  • Марс
  • Юпитер
  • Сатурн
  • Уран
  • Нептун
  • Комета 67P/Чурюмов-Герасименко - В момента орбиталният й период е 6,5 г. Открита е през 1969 г. Първата комета, на чиято повърхност са поставени измервателни уреди.

Кометата Чурюмов-Герасименко първоначално произлиза от Кайперовия пояс, но орбитата й намалява в резултат на гравитационното влияние на Юпитер. Понастоящем се върти във вътрешната част на Слънчевата система, орбиталният й период е 6,5 години.

Формата на ядрото й прилича на гумено пате: всъщност се състои от два свързани обекта, от които се отделя огромно количество водна пара. Това е първата комета, на повърхността на която са поставени измервателни уреди.

Гравитация на Юпитер

  • Комета Шумейкър-Леви - Открита е през 1993 г. Гравитацията на Юпитер е привлякла тази комета около 1970-те години и оттогава тя кръжи около планетата. Състои се от няколко части: около 1992 г. гравитацията на Юпитер трябва да е разкъсала приближилата я комета. Части от нея се разбиват в южното полукълбо на Юпитер през юли 1994 г.

Масата на Юпитере достатъчно голяма, за да променя орбитите на комети, идващи от външните райони на Слънчевата система или да ги привлече в собственото си гравитационно поле. По този начин Юпитер предпазва вътрешните планети от евентуален сблъсък с комети. Кометата Шумейкър-Леви е открита през 1993 г. Тя вероятно е била задържана от гравитацията на Юпитер през 1970-те години и оттогава кръжи около него. Състои се от няколко части: вероятно гравитационната сила на Юпитер я разкъсва през 1992 г. През юли 1994 г. парчетата от кометата падат в южното полукълбо на планетата.

Комета, астероид, метеороид

  • комета - Обект от прах и газ, в близост до Слънцето образува опашка.
  • астероид - Диаметърът му е над 1 км, но не достига размерите на планета.
  • метеороид - По-малки от астероид тела в космоса. Когато се ударят в Земята, ги наричаме метеорити.
  • метеор - Светлинно явление, в резултат на триенето на метеороид в земната атмосфера. Известно и като падаща звезда.
  • метеорит - Част от метеороид, който - преодолявайки атмосферата - е паднал на Земята.

Мнозина не биха могли да кажат каква е разликата между комета, астероид и метеороид. Характерно за кометите е образуването на опашка, когато са в близост до Слънцето - за другите небесни тела това не е характерно. Съставът им е различен и зависи от мястото на възникването им. Астероидите се образуват близо до Слънцето, а кометите - по-надалече.

Метеороидите са по-малки от кометите и астероидите, но са по-големи от междупланетарния прах. В атмосферата на Земятавлизат във взаимодействие с въздуха и тогава се образува метеорили падаща звезда - едно светлинно явление. Ако метеороидът не изгори напълно в атмосферата и стигне до повърхността на Земята, го наричаме метеорит.

Дикторски текст

От време на време нашата Слънчева система ни предлага зрелищни явления - например появата на комети. Те са небесни тела, които могат да се наблюдават с просто око, но са видими от Земята само в определени периоди от време.

Кометите се състоят от ядро, кома и опашка. Ядрото на кометите всъщност има неправилна форма и повърхността му е порозна, състои се предимно от замръзнали въглеродни съединения и воден лед. Затова и понякога сравняват кометите с мръсна снежна топка.

При приближаване към Слънцето замръзналите газове на кометите сублимират, т.е. придобиват газообразен вид и увличат със себе си частици прах. Най-напред около ядрото се образува кома - въздухообразно образувание около ядрото.

Слънчевият вятър духа газовете и праха в посока обратна на Слънцето, така се образува опашката. Тя бива два типа: права, дълга и синкава от газовете, както и извита, по-къса и жълтеникава от праха. Газовите частици на опашката са във възбудено състояние, затова излъчват светлина, докато опашката от прах отразява слънчевата светлина, затова се виждат така ярки.

В зависимост от орбитата различаваме два типа комети: кометите с кратък период идват от Кайперовия пояс, те по-често се връщат във вътрешността на Слънчевата система, орбиталният им период не е повече от 200 години. Кометите с дълъг период тръгват от Облака на Оорт към вътрешността на Слънчевата система, техният орбитален период е над 200 години, но може да достигне и до няколко милиона години.

Халеевата комета е наблюдавана от човека най-отдавна. Вижда се и с просто око. За последен път е видяна от Земята през 1986 г. и следващото й появяване ще бъде през 2061 г. Орбиталният й период е около 75 г. Тя е комета с кратък период.

При появата й през 1986 г. тя е изследвана от няколко космически сонди. От събраните данни става ясно, че ядрото й с размеери 15х15х8 км се състои предимно от лед, и е покрито с тъмна кора.

Кометата Чурюмов-Герасименко първоначално произлиза от Кайперовия пояс, но орбитата й намалява в резултат на гравитационното влияние на Юпитер. Понастоящем се върти във вътрешната част на Слънчевата система, орбиталният й период е 6,5 години.

Формата на ядрото й прилича на гумено пате: всъщност се състои от два свързани обекта, от които се отделя огромно количество водна пара. Това е първата комета, на повърхността на която са поставени измервателни уреди.

Масата на Юпитер е достатъчно голяма, за да променя орбитите на комети, идващи от външните райони на Слънчевата система или да ги привлече в собственото си гравитационно поле. По този начин Юпитер предпазва вътрешните планети от евентуален сблъсък с комети. Кометата Шумейкър-Леви е открита през 1993 г. Тя вероятно е била задържана от гравитацията на Юпитер през 1970-те години и оттогава кръжи около него. Състои се от няколко части: вероятно гравитационната сила на Юпитер я разкъсва през 1992 г. През юли 1994 г. парчетата от кометата падат в южното полукълбо на планетата.

Мнозина не биха могли да кажат каква е разликата между комета, астероид и метеороид. Характерно за кометите е образуването на опашка, когато са в близост до Слънцето - за другите небесни тела това не е характерно. Съставът им е различен и зависи от мястото на възникването им. Астероидите се образуват близо до Слънцето, а кометите - по-надалече.

Метеороидите са по-малки от кометите и астероидите, но са по-големи от междупланетарния прах. В атмосферата на Земята влизат във взаимодействие с въздуха и тогава се образува метеор или падаща звезда - едно светлинно явление. Ако метеороидът не изгори напълно в атмосферата и стигне до повърхността на Земята, го наричаме метеорит.

Свързани ресурси

Планетите и техните размери

Около Слънцето обикалят вътрешни, подобни на Земята планети и външни газови планети гиганти.

Зараждане на Слънчевата система

Слънцето и планетите са се формирали преди около 4,5 милиарда години от постепенно свиващ...

Образуването на Земята и Луната

Анимацията представя процеса на образуване на Земята и Луната.

Слънце

Диаметърът на Слънцето е около 109 пъти по-голям от този на Земята. Състои се в голямато...

Слънчева система, oрбити на планетите

Около Слънцето обикалят 8 планети, които описват строго определени мислени линии,...

Обсерватория

Астрономическите обсерватории обикновено се строят на голяма надморска височина, за да се...

Мисия Дон (Зора)

Изследванията на Веста и Церера ни дават информация за ранния период на Слънчевата...

Занимателна география: астрономия

Слънчевата система крие множество любопитни факти.

Jupiter

Jupiter is the largest planet of the Solar System, it has two and a half times the mass...

Закони на Кеплер

Трите важни закона, които описват движението на планетите, са формулирани от Йохан Кеплер.

Принципи на механиката

В анимацията се демонстрират трите принципа на механиката, формулирани от сър Исак Нютон,...

Added to your cart.